Калиакра (произнася се Калиа̀кра, на гръцки Калѝ Акра̀) е дълъг и тесен нос на българското северно черноморско крайбрежие, в най-югоизточната част на Добруджанското плато. Намира се близо до селата Българево и Свети Никола, на 12 км от Каварна и на 60 километра североиточно от Варна. Носът е вдаден на 2 км навътре в морето и наподобява полуостров, представлява природен и археологически резерват.
История:
Най–ранните поселения на носа датират от 4 век пр.н.е., когато областта е била населявана от тракийското племе Тиризи, които дават и първото му име - Тиризис.
Античният географ Страбон, казва, че тук е била столицата на цар Лизимах, един от наследниците на Александър Македонски и управител на Тракия. Той криел в пещерите край носа несметните си съкровища, заграбени още при походите срещу Персия. В елинистичната епоха по-навътре към сушата е била построена втора крепостна стена, а в римско време тракийската крепост е разширена.
През 341-342 година се дострояват кръгли кули, има вече външен и вътрешен град. Във втората половина на 4 век още по-навътре от края на носа е изградено трето укрепление с 10-метрови стени, дебели 2,90 м. При археологически разкопки, извършени през 20 век, на Калиакра са открити останките на антични и раннохристиянски некрополи.
През 5-6 век, според Хиерокъл, крепостта (вече под името Акре Кастелиум или просто Акра - нос) придобива значението на укрепено ядро срещу прииждащите варварски племена и е един от 15-те града на провинция Скития. През 513 г. край Калиакра се разразява битка между възстаналия военачалник Виталиан и Византийския император Анастасий I.
В следващите векове селището и крепостта се развиват, но според някои изследователи в 7 век настъпва упадък, защото славяни и прабългари не са проявили интерес за заселване на това място. В източници от 10 век се срещат славянските имена Тетрасида и Тетрасиада; Тетрисиас, Триса, Тириза и Тириста.
Най-ранно датираната западноевропейска карта, в която се споменава съвременно наименование Калиакра е тази на италианеца Петрус Весконте от 1318 г. Думата произлиза от гръцки: „καλός“ - красив/добър и „άκρα“ - нос/крепост и означава „красив нос“. Немският оръженосец Ханс Шилтбергер описва носа като Калацерка, което произлиза от „καλός“ – красив/добър и „τσέρκι“ („Добрите обръчи“), като се има предвид трите стени на крепостта Калиакра.
Най-голям разцвет Калиакра изживява през втората половина на 14 век, когато е столица на Карвунското княжество (деспотство) на българските владетели Балик и Добротица. То обхваща североизточните български земи, откъснати от централната власт. На името на Добротица е наречена и областта Добруджа, което е турското произношение на името му. Писмени сведения говорят за мощен средновековен град, в който владетеля сече собствени монети и превръща крепостта в църковно средище. Днес на носа има останки от крепостните стени, съхранени са още част от водопровода, баните и резиденцията на княза. Деспотите на Калиакра първи от родните владетели започват изграждането на военноморски флот. Галерите на Добротица участват в успешни бойни операции в Черно море.
През 1393-1394 г. Карвунското княжество става едно от последните български владения, които попадат под османско владение.
През 1402 г. влашкият войвода Мирча Стари завзема земите около Калиакра, но по-късно същата година отново е окупирана от османските войски. През 1444 г. до нос Калиакра спрели рицарските войски на полският и унгарски крал Владислав III Варненчик в похода си срещу Османската империя. В старите турски законници Калиакра се споменава като пристанище с митница Килагра или Челигра бурун.
На 31 юли 1791 г. край бреговете на Калиакра се разразява най-голямата морска битка в Черно море. Руската ескадра, водена от адмирал Фьодор Ушаков разбива многократно превъзхождащата го турска армада на Хюсеин Паша. С тази победа завършва Руско-Турската война от 1787-1792 г. На носа е поставена плоча с барелеф на руския адмирал, а по повод 215 години от победата, на 10 август 2006 г. е издигнат и негов паметник. Монументът представлява фигура в цял ръст и е поставена на възвишение, от което се вижда морето.
Легенди:
Най-известната легенда е за 40-те български девойки, който завързват косите си една за друга и се хвърлят в морето, за да не попаднат в ръцете на османските поробители .Една от тях била Калиакра, на която е кръстен носът. Сега в началото на нос Калиакра има обелиск наречен Портата на 40-те девици в тяхна памет.
Другата легенда е за Свети Никола, покровителят на моряците. Светецът бягал от турците и Бог удължавал земната твърд под краката му, за да успее да избяга, като по този начин бил създаден и носът. В крайна сметка той бил заловен и сега там има изграден параклис, реставриран през 1993 година, символизиращ гроба му. На това място по време на турското владичество е имало и дервишки манастир, за който се твърдяло че съхранява мощите на турския светец Саръ Султук. Малък нос северно от Калиакра носи името „Свети Никола“.
текст Уикипедия
Вижте по-голяма карта
Няма коментари:
Публикуване на коментар