Драгалевски манастир "„Света Богородица Витошка“, Драгалевци, София

Драгалевски манастир „Света Богородица Витошка“ е български девически манастир. Разположен е над София в планината Витоша, на няколко километра от софийския квартал Драгалевци в живописна природа до река сред букови гори недалеч от пътя за Черни връх и хижа Алеко. 

Летописите сочат, че е основан в 1345 г. от цар Иван Александър като ставропигиален манастир (т.е. подчинен директно на патриарха), освободен от данъци, тегоби и намеса на средечките или други градоначалник и владика, тези най-стари сведения за манастира са записани във "Витошката златопечатна грамота" на цар Иван Шишман дадена на манастира.

Той става прочута обител, с основание е наричан "Царски манастир" и макар да не е Лавра (централен) е най-издигнатият сред четиринадесетте манастира образуващи прочутата Софийската Света гора. Манастирът представлява комплекс от черква, жилищни и стопански сгради. Опожарен и запустял след завладяването на София от османските турци през 1382 г. В 1476 г. софийският болярин Радослав Мавър подновява и зографисва църквата. Надписът над входната врата и ктиторските портрети на Радослав Мавър, жена му Вида (на северната стена) и на двамата му синовете Никола и Страхил (срещу тях) са с особена стойност. Възстановен в средата на ХV в. той става средище на оживена книжовна и просветителска дейност.

Драгалевски манастир „Света Богородица Витошка“

В ХІV-ХVІ в. това е центърът на Софийската книжовна школа. Тук са преписани и създени редица български християнски книги. Между 1562 г. и 1612 г. в Драгалевския манастир „Света Богородица Витошка“ от монаха Йов Касинец (Шишатовец) Граматик от Темешвар е направен откритият от Виктор Григорович в 1854 г. в Боянската църква препис на Поменик на българските царе - Боянски поменик на българските царе. От Драгалевския манастир е Четвероевангелие от 1469 г. в което поп Никола е отбелязва манастира като "месте Царскьй обители", напомняйки за неговото създание като царски. Четвероевангелието от 1534г. било изписано с иждивението на терзията Милич и жена му Вела от София. Евангелието от 1648 е обковано със сребро от златаря Велко, който е изобразил на него три библейски сцени. Псалтир от XVI в. съставен от тримата братя книжовници Данаил, Стоян и Владко. 

Сборник със слова от XVIII и много църковни книги са дело на просветителната дейност на манастира. Някои книги се пазят в музеите на манастирите на Света Гора в Атон. В XVIII век църквата „Св. Богородица“ е украсена с нови стенописи. Иконостасът е дело на майстори от Софийско от края на XVIII в. От Никола Образописов са зографисани някои от иконите в манастира. През XVII в. е основано килийно училище с постоянен учител. През 1818 г. църквата е разширена на север. В 1871-1872 при основаването и работата на софийския комитет Левски многократно отсяда в манастира. Игумен на манастира тогава е йеромонах Генадий Скитник (Иван Ихтимански). Четник на Ильо войвода, участник в Първата легия на Раковски - 1862 г. където се запознава и с Васил Левски. Игуменът води Левски при верни хора в града и околните села където основават комитетите, чиито член е и той. Пренася комитетската поща и често революционните събрания стават в манастира. След ареста на Васил Левски Генадий временно оставя расото, минава в Сърбия среща се с Панайот Хитов и планират изпращане на чети и бунт в България. По-късно се оттеглилия в манастир на Света гора. Наследникът му дякон Игнатий Рилски се заловя за божиите работи, без да забравя националното освобождение. През 1873 той възобновява тайния революционен комитет в София. През 1932 г. църквата е разширена с добавянето на нов наос към нея – днес двете части са едно цяло - паметник на културата от национално значение. Останалите сгради около него са нови в български национален стил. Тук българският екзарх Стефан изгражда резиденцията на Светия Синод посещавана от цар Борис ІІІ обединител и принц Кирил. Днес манастирът е женски. До него се стига по асфалтиран път отклоняващ се от шосето към Щастливеца.

оригинал снимки: Лудетини