Римските терми на Одесос, Варна Rimskite termi na Odesos

Римските терми се намират в югоизточната част на съвременния град Варна, в близост до пристанището и са сред най-запазените архитектурни паметници от античния период в България. Изградени са през Римската епоха (І-ІV в.), към края на II век и представляват най-голямата римска баня на Балканите и четвъртата по големина в Европа.

Според проучванията височината на сводестите конструкции е била над 20 м, а общата площ на съоръжението около 7000 кв. м. Баните са функционирали до края на III век.

Уникална е отоплителната система на баните. Тя е свързана с двойния под и специалните кухини, отвеждащи топлия въздух до върха на зданието, постоено в близост до топли минерални извори, които се използват и до днес във Варна.

Паметник - костница на Ботевите четници, село Скравена Pametnik kostnitca Skravena

Паметник-костница на Ботевите четници е мемориална костница в село Скравена, община Ботевград. В нея се съхраняват черепите на десет Ботеви четници от групата на Георги Апостолов, намерили смъртта си при разгрома на четата в Рашов дол край Ритлите, на 2 юни 1876 година (21 май по стар стил).

На следващия ден цялото население на Скравена е изкарано да види шествието на башибозука, носещ забити на колове главите на четниците. Селските първенци Георги Стаменов и Петко Студенковски успяват да откупят главите и още същата вечер жените от селото ги измиват, увиват в домашно платно и погребват в двора на църквата.

Скравенски манастир "Свети Николай", село Скравена, Ботевградско Monastery Skravena

Скравенският манастир „Свети Николай“ (храмов празник на 6-ти декември) е български манастир, разположен в югозападното подножие на Лакавишки рид от Западния Предбалкан, на 2 км североизточно от ботевградското село Скравена, на километър и половина от главния път Е79. Манастирът е част от Софийската епархия на Българската православна църква.

Историческа справка: "

Смята се, че на мястото на Скравенския манастир първоначално е съществувало езическо светилище, върху което вероятно по времето на цар Петър е бил издигнат християнски храм.

Гейзер - Сапарева Баня Sapareva Banya Geizeryt

Сапарева баня е малко градче разположено в северното подножие на Рила в Югозападна България. Намира се на два часа път от София с автомобил и на 15 км източно от Дупница. Главната улица се казва „Германея”, което е старото име на селището, има тракийски произход и според езиковеди означава „гореща вода”.

Античен град "Никополис ад Нестум", Гоце Делчев Nikopolis ad Nestum

Никополис ад Нестум (на латински: Nicopolis ad Nestum) е римски град, разположен в Югозападна България. Останките на Никополис са в землището на село Гърмен, непосредствено до първите му къщи, в местностите Марчов чифлик и Хисарлъка, на 7 километра източно от Гоце Делчев.

Рилски манастир Rila Monastery

Рилският манастир е ставропигиален манастир, намиращ се в Югозападна България, Област Кюстендил, община Рила. Основан е през Х век от Св. Иван Рилски, в горното течение на Рилска река. Рилският манастир е един от най-значимите културни паметници в България, символ на България, включен в списъка за световното наследство на ЮНЕСКО.

Сегашният манастир се намира в близост до село Пастра - недалеч от мястото на първоначалното му изграждане. Покрай него тече Рилска река. Това е най-големият манастир в България — 5 етажа, като видими са 4 от тях. Тази особеност на сградата се обяснява с ограниченията, наложени от османската власт през 1834 г., когато са строени сегашните сгради. В партерния етаж се разполага музеят.

Крепост "Боженишки Урвич", Боженица, Ботевградско Bozhenishki Urwich castle

Средновековната крепост "Боженишки Урвич" се намира на северните склонове на Лакавишкия рид от Предбалкана на 20 км от Ботевград, 3 км южно от село Боженица. Разположена е върху връх, имащ  формата на пресечен конус и със стръмни, почти отвесни от три страни склонове - урви, откъдето идва и името й. Крепостта е достъпна от север, откъм с. Боженица.

Археологическите проучвания са установили, че мястото е било заселено още през праисторическата епоха, но първите крепостни съоръжения датират от V-VІ в. Разцветът си крепостта достига през ХІІІ-ХІV в., когато е построена и най-външната крепостна стена.