Ковачевско кале, Попово

Ковачевско кале, Попово, снимка Лудетини

„Ковачевско кале“ е късноримската крепост, която се намира на 6 км западно от гр. Попово, в непосредствена близост до съвременния път Попово – Бяла.

Първоначално става известна на науката, благодарение на чешкия археолог Карел Шкорпил под името "Ковачовешко кале", поради тогавашния изговор на най-близкото до нея село, наричано тогава "Ковачовец".

Крепостта е разположена в равна малка долина, образувана при вливането под остър ъгъл в река Ковачевска (Ерек дере) на нейния северозападен приток — Чепез дере. Пряка видимост към нея в древността е имало единствено от изток и от запад, по течението на малката река, а от север и от юг крепостта е оставала закрита от три средно високи плата.

В края на мезозойската ера, по време на горната креда, районът в който милиони години по-късно е построена тази късноримска крепост е бил дъно на топло тропическо море. За това свидетелстват многобройните намирани в отлаганията ростуми на белемнити - главоноги мекотели от клас Cephalopoda.

От началото на месец септември 2010 г. територията на крепостта от 40 000 кв. м е предоставена на община Попово от Министерския съвет на РБ за безвъзмездно управление, с цел кандидатстване за нейното развитие като туристически обект по европейските програми и фондове.

Крепостта е обявена за паметник на културата под № 19 в Държавен вестник, брой 70 от 31.08.1976 г.

Мощна крепостна стена с дебелина около 3,20 м, построена през IV век е опасвала една обширна територия от около 40-45 дка. Била е снабдена със 17 издадени пред стената кули, 14 от които са били с U-образна форма, разположени почти симетрично по цялата ѝ дължина, с изключение на тези при портите и 4 кули с кръгла форма, разположени в ъглите на крепостта. Две порти (северна и западна) и мост (днес обезличен), построен над река Чепез дере са допълвали останалите елементи от крепостното строителство, а подземен водопровод, изграден от глинени тръби, спускащ се към крепостта от разположените северозападно на няколко километра от нея близки височини (хълм Калакоч), е захранвал крепостта с питейна вода.

Въз основа на обилния нумизматичен материал, подемните материали и тухлите с фирмени и императорски печати, откривани върху изпадалите от зидовете тухли или на място върху руините на зидовете от IV век от укрепителната система на Калето, се смята за доказано, че грандиозната строителна дейност по укрепяването на този средно голям за епохата си град е извършена по време на съуправлението на императорите Лициний I и Константин I Велики като августи, между 308 и 324 г.

информация: уикипедия,, оригинални снимки: Лудетини