Буйновско ждрело

Буйновското ждрело

Буйновското ждрело представлява тесен и дълбок до 350 m каньон в северната част на Буйновската река. То започва от надморска височина 1850 m на 2 km ЮЗ от с. Ягодина и достига до надморска височина 750 m на 9,5 km на север по течението на реката. От Тешел до разклона за с. Ягодина (41.63607, 24.33681) ждрелото е съвсем тясно (1), а на юг към Ягодинската пещера се разширява. То е издълбано в мраморите на Добростанската свита в Ягодинския карстов подрайон. Обявено е за природна забележителност през 1971 г.

Добростанските мрамори участват в състава на Асенишката тектонска единица, която в югозападната и северозападната част на района е процепена от гранодиоритите на Барутин-Буйновския плутон. Върху мраморите и гранодиоритите трансгресивно и дискордантно се разполагат неметаморфозираните палеогенски скали.

Добростанските мрамори (2) образуват широк карстов терен, известен като Триградски карстов район, част от който е Ягодинския карстов подрайон. Те са различно оцветени дребно- до среднозърнести, дебелопластови и масивни, с тънки пачки от слюдени шисти и амфиболити.

Буйновското ждрело е геотоп с естетическа, научна, етнографска и духовна стойност. То заема северната част от долината на Буйновската река с дължина около 9,5 km, в която тя е дълбоко врязана в мраморите и образува тесен и дълбок до около 350 m каньон (3). Между Тешелската електроцентрала и разклона за с. Ягодина полутъмният каньон е широк само десетина метра и стените му най-често са надвесени над пътя. Нагоре през тесния процеп небето се вижда като синя лента. При водослива с Хайдушки дол реката и притокът й, преодолявайки редица прагове с височина 1-3 m, образуват каскада от водопади. Над тази водна феерия се извисява почти отвесна набраздена стена, която образува южния склон на Тепебаир и е наречена “Ребрата”. На юг от разклона за с. Ягодина до края на защитената площ, който е на около 1,5 km южно от входа на Ягодинската пещера, ждрелото е по-широко. Стръмните му склонове в подножията и площадките (останки от речни тераси) са обрасли със смърчове и буки и горните им части са увенчани със скални зъбери и кули. По протежение на цялото ждрело се наблюдават множество ниши, 4 арки и входове на 34 пещери.

Образуването на Буйновското ждрело и на подземните и повърхностните карстови форми в защитената част от Триградския карстов район е резултат от продължителна вертикална и латерална ерозия и карстификация през плиоцена и кватернера. Върху развитието на ерозионните и карстовите процеси, тяхната скорост и интензитет, са влияели два основни фактора - палеоклиматът и фолиацията и напукаността на мраморите. През плиоцена карстът в подрайона е бил гол (открит) с динамични процеси, а през холоцена той е покрит или зелен, със забавени процеси.

До края на 1965 г. неповторимото по красота Буйновско ждрело е било почти неизвестно за любителите на природата. След провеждането на редица национални и международни експедиции за проучването на карста в Ягодинския карстов подрайон през периода 1966-1981 г. и превръщането на Ягодинската пещера (Имамова дупка), която е една от най-красивите и трета по дължина у нас, в подземен туристически обект, ждрелото, подобно на съседното Триградско ждрело, придобива широка популярност.

Музеят на родопския карст в гр. Чепеларе предлага отлични възможности за запознаване с резултатите от археологическите проучвания на Ягодинската, Каранската и Карната пещера и от изследванията на повърхностните и подземните карстови форми. Там се предоставя и пълна библиографска справка за публикациите, посветени на Ягодинския карст. Туристическият информационен център в с. Широка лъка по всяко време на годината предоставя информация и организира турове и екскурзии до Буйновското ждрело и свързаното с него по-малко ждрело на Хайдушки дол с Дяволския мост. Чрез този център индивидуалните туристи могат да си резервират места в частни хотели в с. Ягодина.

Защитената територия на Буйновското ждрело, заедно с разположеното само на няколко километра източно от него Триградско ждрело, заемат почти половината от Триградския карстов район, който има площ от около 210 km2. Двете величествени ждрела, заедно с малкото ждрело на Хайдушки дол, многобройните пещери, сред които най-известни са Ягодинската и Дяволското гърло, уникалното видово разнообразие на влечуги, земноводни, риби, птици и насекоми и ендемичните растения в района, са отлични предпоставки за обособяването му в геопарк.
Автор: Манол Антонов , източник текст http://mgu.bg/geosites/buinovskoto-jdrelo.html

снимки: Ел По