Римските терми на Одесос, Варна Rimskite termi na Odesos

Римските терми се намират в югоизточната част на съвременния град Варна, в близост до пристанището и са сред най-запазените архитектурни паметници от античния период в България. Изградени са през Римската епоха (І-ІV в.), към края на II век и представляват най-голямата римска баня на Балканите и четвъртата по големина в Европа.

Според проучванията височината на сводестите конструкции е била над 20 м, а общата площ на съоръжението около 7000 кв. м. Баните са функционирали до края на III век.

Уникална е отоплителната система на баните. Тя е свързана с двойния под и специалните кухини, отвеждащи топлия въздух до върха на зданието, постоено в близост до топли минерални извори, които се използват и до днес във Варна.

Посетителите на баните са влизали в просторни зали, създаващи естествена бариера пред студения въздух.

Главните входове на термите на Одесос са в източния и в западния край на северната фасада. По три стъпала посетителите влизали в източния и западния вестибюли (vestibuli). Събличали се в две съблекални (apoditeria) - най-големите помещения след залата за срещи, спорт и др. (basilica thermarium). Съблекалните били своеобразни клубове, в които посетителите провеждали част от своето време преди или след къпането.

В термите е имало и други помещения с различно презназначение: зала за обливане с хладка вода (frigidarium); за обливане с топла вода (tepidarium); за обливане с гореща вода (caldarium); тоалетни (latrinae); котелно (praefurnium) и др. Наред с други обществени сгради термите били важна част от ежедневния живот на Одесос. От шестдесетте години на ХХ в. Римските терми са архитектурен паметник на културата от национално значение.

При разкопките е намерен постамент на статуята на Клавдий Аквила, както и статуи на римските богове Херакъл, Виктория и Меркурий, които вероятно са украсявали залите и са им придавали тържествен вид. Както личи от намерените надписи, божествата покровители на здравето Асклепий и Хигия са имали светилище в северозападната част на термите. Археолозите са се натъкнали още на фрагменти от мраморни прозоречни рамки, оформени като кривака на Херакъл, който е бил почитан и като бог-покровител на изворите. (1)