Емонският манастир "Св. Николай Мирликийски" се намира високо над морския бряг
близо до нос Емине, в най-източната част на Еминска планина от Източна Стара
планина, на ок. 1 км източно от с. Емона.
Основан в X в., манастирът е
даряван с имоти от цар Иван-Александър през ХІV в., през 1805 г. е разрушен от
кърджалиите, а след което е възобновен.
В грамотите на цар Иван Александър,
като манастири намиращи се в пределите на крепостта Месемврия(Несебър) са
споменати: “Света Богородица Елеуса”, “Христос Акрополит”, “Света Богородица
Агносотириса” и “Свети Власий”. В една от грамотите, цар Иван Александър казва,
че манастирът “Свети Никола” бил: “построен из основи от преблажената Севина,
баба на моето царство” (Според някои Севина е неправилен прочит на преписвача
Ερινα, като Σεβινα, т.е. че въпросната баба в широк смисъл е царица Ирина
Комнина – съпругата на споменатия в началото на грамотата като дядо в широк
смисъл цар Иван Асен ІІ. Възможно е обаче да става дума за титлата “севаста”,
което е гръцкия аналог на “августа” – тази титла през ХІV век вече била загубила
значението на императорска и затова е възможно да е била възприета като лично
име.).
От Емонските манастири, следите на които са издирвали още навремето братята Шкорпил, засега по-обстойно е проучван само настоящия - "Св.Никола".
През XII-XIV в. в Емонската планина имало редица манастири: при
Емона се намирал манастирът "Св. Никола"; до върха Палеокастро - "Св. Илия";
близо до морския бряг - "Св. Георги"; около и в мястото , където днес се намира
курорта Свети Влас са съществували манастирите - "Св. Власий", "Св. Андрей",
"Св. Петър" и "Св. Ана" . Най-значими са били византийските патриаршески
манастири "Св. Никола" и "Св. Власий", които през цялото си съществуване
запазили статута на ставропигални - останали независими от митрополита на
Несебър.
Първоначално манастирът е бил издигнат над
морето, в непосредствена близост до стръмния морски бряг. Днес все още могат да
се забележат очертанията на някогашната обител. При силно земетресение
манастирът пропада и от него остават само руини. Белите мраморни камъни, които
успяват да се запазят непокънати, са преместени и използвани в строежа на
църквата „Св. Николай Мирликийски Чудотворец", която отваря отново врати, на
ново място през 1847 г.
Особено тежки за манастира се оказват годините след
9.09.1944 г.,когато е подложен на унищожение и оставен в забвение. От няколко години е подета кампания за възстановяване на манастира...
текст: Свети места, снимки: Ценко Илиев
Няма коментари:
Публикуване на коментар